НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
54
резултата в
26
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Ако беше такава, тя би се превърнала в еднородна маса, в безформена материя, без всякаква
целесъобразност
.
Самият човек е синтез от слънчева светлина, т.е. от слънчеви продукти. Ние се греем на слънце, живеем на светлина и се храним директно и косвено от нея. А през зимата, когато слънцето е оскъдно, ние ползваме дърва, газ, ток и други слънчеви продукти, с които компенсираме неговата липса. Но слънчевата светлина не е само механични трептения.
Ако беше такава, тя би се превърнала в еднородна маса, в безформена материя, без всякаква
целесъобразност
.
А ние виждаме точно обратното. Светът се строи целесъобразно планомерно, според плана на един Велик Архитект, че всичко, което става, е целенасочено, защото всички органи и системи в човешкия организъм действат синхронно между сили, здраве, съзнание и разумна дейност, насочена към неговото съвършенство. Така, слъчевите лъчи са трептения и напрежения, предизвикани от всемирния живот. Те са живи и разумни и осъществяват волята на разумния архитект. Те стават това, което той е замислил.
към текста >>
Светът се строи
целесъобразно
планомерно, според плана на един Велик Архитект, че всичко, което става, е целенасочено, защото всички органи и системи в човешкия организъм действат синхронно между сили, здраве, съзнание и разумна дейност, насочена към неговото съвършенство.
Ние се греем на слънце, живеем на светлина и се храним директно и косвено от нея. А през зимата, когато слънцето е оскъдно, ние ползваме дърва, газ, ток и други слънчеви продукти, с които компенсираме неговата липса. Но слънчевата светлина не е само механични трептения. Ако беше такава, тя би се превърнала в еднородна маса, в безформена материя, без всякаква целесъобразност. А ние виждаме точно обратното.
Светът се строи
целесъобразно
планомерно, според плана на един Велик Архитект, че всичко, което става, е целенасочено, защото всички органи и системи в човешкия организъм действат синхронно между сили, здраве, съзнание и разумна дейност, насочена към неговото съвършенство.
Така, слъчевите лъчи са трептения и напрежения, предизвикани от всемирния живот. Те са живи и разумни и осъществяват волята на разумния архитект. Те стават това, което той е замислил. Този свят е замисъл на Божествената разумност, а човекът е лъч от това живо слънце. Съзнание. Свързани сме с него и получаваме живот, енергия, разум и светлина за живота.
към текста >>
2.
ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !
,
6 юли 1923 г.
,
ТОМ 12
С това аз искам само да ви покажа
целесъобразността
, да видите, че вътре в природата съществува една
целесъобразност
, че всяко нещо трябва да бъде на своето място.
Например, зайци, мишки, в какво седи тяхното зло? Запример мишката, ако влезе в един сандък, тя ще изяде всичките дрехи. Защо? По причина на това, че предните им зъби растат много. Затуй мишките трябва да гризат дървета и всичко друго, за да се спъва растенето на техните зъби. Затуй те са постоянни гризачи, зъбите им растат чрезмерно усилено.
С това аз искам само да ви покажа
целесъобразността
, да видите, че вътре в природата съществува една
целесъобразност
, че всяко нещо трябва да бъде на своето място.
Вие не трябва да правите една размяна, да смесвате сърдечния си живот с душевния или мисловния с душевния, да размествате местата на тия проявления. Тогава няма да имате една представа за онзи вървеж, за онова развитие, което става в духа ви. Някои, които са влезли да изучават духовния свят, почват да се оплакват: „От как сме влезли, сме станали по-лоши.“ По-лоши са станали, понеже не са взели прави методи. Прави методи трябва. Сега, ето къде седи малката опасност: да допуснем, че вие имате една малка вадичка.
към текста >>
3.
1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Скоро се убедих в следните качества на Учителевото Слово: възвишеност, дълбочина, оригиналност, свободно изказване без всякакви задръжки, освен разумната
целесъобразност
за изнасяне на дадена истина.
Той не каза: „Елате пак", но цялото му същество говореше само това: „Елате и идвайте пак, защото съм приготвил велико угощение за гладните души! " По-късно с неколцина приятели направихме ново посещение на Учителя. В разговора ние отразихме естествено младежки интереси и пламенни въжделения и проекти. След като ни изслуша внимателно, накрая Учителят с усмивка, смесена с достойна сериозност ни каза: „Хубаво, но трябват още много знания! " Задържах дълбоко в съзнанието си този съвет и започнах грижливо и настойчиво да проучвам печатаните беседи от Учителя, да слушам осторожно беседите, на които можех лично да присъствам.
Скоро се убедих в следните качества на Учителевото Слово: възвишеност, дълбочина, оригиналност, свободно изказване без всякакви задръжки, освен разумната
целесъобразност
за изнасяне на дадена истина.
Необходимо е, мисля, да отбележа, че запознаването ми с Учителевото Слово, с идеите и схващанията му съм получил повече от четене и проучване на беседите му, отколкото от лично слушане. Живял съм винаги вън от града, а освен това прекарах и следването си в чужбина, така че контакта ми със Словото на Беинса Дуно е бил и е предимно от четене. Това положение има определено отражение - сигурно с преимуществата и недостатъците си; но това е твърде личен въпрос, на който не е тук мястото. Големите и важни според мен въпроси на живота си съм разрешавал след съвет от Учителя. За всичко, за което съм го послушал, съм имал положителен резултат.
към текста >>
4.
9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
Същевременно
целесъобразността
на прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили.
ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с невидимия свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е загатване за етерното тяло.
Същевременно
целесъобразността
на прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили.
Така постепенно се идва до приемане на скритото зад природните процеси. Но и астрономията навлиза в една нова област. Постепенно започва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр. - от друга. По този начин възкръсва в модерна научна форма астробиологията.
към текста >>
5.
8. ЮПИТЕР
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
От това гледище, Слънчевото семейство би било едно разхищение, една
нецелесъобразност
.
Като основа на този размисъл идваше влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които Астрологията тъй внимателно проучва. В сегашният век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородна с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува едно тяло. Нямаше да се разпръсква, да се обособява на Слънце, планети и общо на 32, а може би и повече спътници към тези планети.
От това гледище, Слънчевото семейство би било едно разхищение, една
нецелесъобразност
.
Учителят казваше: „Разхищение и безсмислени неща в природата няма". Оттук е явно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще. Силите, които са образували всяка една планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармониращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, от по-друго качество, от грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце. Известна е от Астрологията, грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказва с изтичащите от тях сили, върху Земята и живота върху нея, на първо място човека. Оттук имаме най-ярко потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество СИЛИ.
към текста >>
6.
24. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА - ПЛАНЕТАТА ЮПИТЕР
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
От това гледище слънчевото семейство би било едно разхищение, една
нецелесъобразност
.
Като основа на този размисъл идваше и влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които Астрологията тъй внимателно проучва. В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувало веществото на слънцето и това на планетите беше еднородна, с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно тяло. Нямаше да се разпръсква на слънце, планети и общо 32 спътника към тези планети.
От това гледище слънчевото семейство би било едно разхищение, една
нецелесъобразност
.
Учителят казваше: „Разхищение и безсмислени неща в природата няма. От тук е явно, че силите, които са образували веществото на слънцето и това на отделните планети и техните спътници, но са били еднакви по своето естество. Силите, които са образували всяка една планета и техните спътници, са се отделили като нехармониращи, като сили от по-друго естество от грамадното силово поле, образуващо самото слънце". В.К. Сега, тука въпрос за Юпитер, планетата на най-големите заблуди и например в човека, в неговия хороскоп, ако е застъпен как се изразява? Н.Д. Да, ще ти кажа.
към текста >>
7.
6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един
целесъобразен
закон вътре в самата природа.
Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява.
Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един
целесъобразен
закон вътре в самата природа.
Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите.
към текста >>
Законосъобразността и
целесъобразността
се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето.
Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа.
Законосъобразността и
целесъобразността
се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето.
Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно.
към текста >>
Запример:
целесъобразно
е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея.
Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето.
Запример:
целесъобразно
е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея.
Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
към текста >>
И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и
целесъобразна
, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите.
Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм.
И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и
целесъобразна
, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите.
При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата.
към текста >>
8.
5. Наука и метафизика
,
V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'
,
ТОМ 17
Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост, с еднаква сложност, закономерност, точност и
целесъобразност
, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им.
Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а втория - това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното, непознатото. Днес не малко интелигентни биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделяха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета-прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.
Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост, с еднаква сложност, закономерност, точност и
целесъобразност
, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им.
Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чиито размери не се поддават и на ултрамикроскопа; че нашата Земя, в своя привиден покой, лети в пространството със скорост 100 000 км в час и едновременно извършва 12 различни движения; че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30 000 000 км и повече; че най-малката от тях е 1 000 000 пъти по-голяма от Земята, а най-близката се намира на 204 000 000 000 000 км от нас - разстояние, равно на 1 375 000 пъти разстоянието от Земята до Слънцето? Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот, за първопричините, които чрез законите го управляват? физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил.
към текста >>
След закономерността, планомерността и
целесъобразността
на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота?
Е, добре. Каква е реалността, която материалистът вижда? Той вижда материята, която е една измама на несъвършените ни сетива, а не вижда ума, който му дава абсолютна истина, каквато е например тази: 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое - добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която, чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък вселената: той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват. Е, може ли тогава да се каже, че материята е реална, а това, което се крие зад нея и което я създава и трансформира, е нереално? Може ли да се вземе съвкупността от душевните прояви на човека като продукт на материята, когато се има пред вид нейното естество?
След закономерността, планомерността и
целесъобразността
на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота?
И когато човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да са обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини"? Духът съществува и може да се открие от всеки желающ да го търси. Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем са и физическите явления, само че от по-грубо естество). В тази област спадат телепатията, ясновидството, пророческите сънища, предчувствията, интуицията и пр. и пр.
към текста >>
9.
8. ЛУНАТА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МЕРКУРИЙ ЛУНАТА в съвпад, паралел, тритон, 72° или секстил с МЕРКУРИЙ При тези хармонични съчетания на Луната с Меркурий впечатлителността, възприамчивостта и въображението, които се управляват от Луната, биват съзнателни, разумни,
целесъобразни
, защото Меркурий има отношение към Луната.
Луната определя външните форми, формите определят пречупването на светлината във възприемащото съзнание, следователно и хармоничното или дисхармоничното въздействие върху другите човеци. ЛУНАТА в хороскопа символизира човешката ДУША с всичките й дарби, способности, условия, възможности и прояви изобщо. Луната с добрите й съчетания и доброто й разположение по знак и дом в хороскопа показват до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с душата си в миналите си животи, доколко е работил човек с душата си под ръководството на Господа, доколко е изпълнявал Божествените закони и до каква степен и в какво отношение човек е придобил Божествената мъдрост с душата си, до каква степен и в какво отношение човек познава и може да познава проявите на Господа като мъдрост вътре в себе си и вън от себе си в природата и в другите светове. До каква степен и в какво отношение човек в миналите си животи е имал правилни връзки, отношения и обмяна с Бога, с всички ангелски светове, и какви, и колко сили, богатства, знания, добродетели и качества е придобил човек с душата си от Бога и всички висши светове. Лошите съчетания на Луната с другите светила, както и неестественото й положение по знак и по дом - човешката душа в миналите и животи е попаднала в заблуждения, в грешки, неизпълнения на Божествените закони и е проявявала дейност без ръководството на Господа. 8.1.
АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МЕРКУРИЙ ЛУНАТА в съвпад, паралел, тритон, 72° или секстил с МЕРКУРИЙ При тези хармонични съчетания на Луната с Меркурий впечатлителността, възприамчивостта и въображението, които се управляват от Луната, биват съзнателни, разумни,
целесъобразни
, защото Меркурий има отношение към Луната.
С други думи, хармонията между Луната и Меркурий надарява човека с творческо системно въображение, с научна наблюдателност, целесъобразна и разсъдъчно организирана впечатлителност, със съзнателна възприемчивост. ЛУНАТА в опозиция, квадрат, лолуквадрат с МЕРКУРИЙ При дисхармоничните съчетания на Луната с Меркурий въображението на човека е разсеяно, безсистемно, неподчинено на системна мисъл, лишено от творчески възможности, възприемчивостта и наблюдателността са несъзнателни, нецелесъобразни, ненаучни. Вниманието е несъсредоточено и повече или по-малко блуждае, в зависимост от силата на дисхармоничния аспект на двете светила. Хармонията между Луната и Меркурий говори за хармонична, съгласувана дейност между чувствата и разума, между мислите и желанията. Дисхармонията между Луната и Меркурий говори за разногласие между желанията и мислите.
към текста >>
С други думи, хармонията между Луната и Меркурий надарява човека с творческо системно въображение, с научна наблюдателност,
целесъобразна
и разсъдъчно организирана впечатлителност, със съзнателна възприемчивост.
ЛУНАТА в хороскопа символизира човешката ДУША с всичките й дарби, способности, условия, възможности и прояви изобщо. Луната с добрите й съчетания и доброто й разположение по знак и дом в хороскопа показват до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с душата си в миналите си животи, доколко е работил човек с душата си под ръководството на Господа, доколко е изпълнявал Божествените закони и до каква степен и в какво отношение човек е придобил Божествената мъдрост с душата си, до каква степен и в какво отношение човек познава и може да познава проявите на Господа като мъдрост вътре в себе си и вън от себе си в природата и в другите светове. До каква степен и в какво отношение човек в миналите си животи е имал правилни връзки, отношения и обмяна с Бога, с всички ангелски светове, и какви, и колко сили, богатства, знания, добродетели и качества е придобил човек с душата си от Бога и всички висши светове. Лошите съчетания на Луната с другите светила, както и неестественото й положение по знак и по дом - човешката душа в миналите и животи е попаднала в заблуждения, в грешки, неизпълнения на Божествените закони и е проявявала дейност без ръководството на Господа. 8.1. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МЕРКУРИЙ ЛУНАТА в съвпад, паралел, тритон, 72° или секстил с МЕРКУРИЙ При тези хармонични съчетания на Луната с Меркурий впечатлителността, възприамчивостта и въображението, които се управляват от Луната, биват съзнателни, разумни, целесъобразни, защото Меркурий има отношение към Луната.
С други думи, хармонията между Луната и Меркурий надарява човека с творческо системно въображение, с научна наблюдателност,
целесъобразна
и разсъдъчно организирана впечатлителност, със съзнателна възприемчивост.
ЛУНАТА в опозиция, квадрат, лолуквадрат с МЕРКУРИЙ При дисхармоничните съчетания на Луната с Меркурий въображението на човека е разсеяно, безсистемно, неподчинено на системна мисъл, лишено от творчески възможности, възприемчивостта и наблюдателността са несъзнателни, нецелесъобразни, ненаучни. Вниманието е несъсредоточено и повече или по-малко блуждае, в зависимост от силата на дисхармоничния аспект на двете светила. Хармонията между Луната и Меркурий говори за хармонична, съгласувана дейност между чувствата и разума, между мислите и желанията. Дисхармонията между Луната и Меркурий говори за разногласие между желанията и мислите. Липсата на всякакъв аспект между Луната и Меркурий говори, че такъв човек още не е правил усилия за изграждане на постоянна връзка между мисли и желания.
към текста >>
ЛУНАТА в опозиция, квадрат, лолуквадрат с МЕРКУРИЙ При дисхармоничните съчетания на Луната с Меркурий въображението на човека е разсеяно, безсистемно, неподчинено на системна мисъл, лишено от творчески възможности, възприемчивостта и наблюдателността са несъзнателни,
нецелесъобразни
, ненаучни.
Луната с добрите й съчетания и доброто й разположение по знак и дом в хороскопа показват до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с душата си в миналите си животи, доколко е работил човек с душата си под ръководството на Господа, доколко е изпълнявал Божествените закони и до каква степен и в какво отношение човек е придобил Божествената мъдрост с душата си, до каква степен и в какво отношение човек познава и може да познава проявите на Господа като мъдрост вътре в себе си и вън от себе си в природата и в другите светове. До каква степен и в какво отношение човек в миналите си животи е имал правилни връзки, отношения и обмяна с Бога, с всички ангелски светове, и какви, и колко сили, богатства, знания, добродетели и качества е придобил човек с душата си от Бога и всички висши светове. Лошите съчетания на Луната с другите светила, както и неестественото й положение по знак и по дом - човешката душа в миналите и животи е попаднала в заблуждения, в грешки, неизпълнения на Божествените закони и е проявявала дейност без ръководството на Господа. 8.1. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МЕРКУРИЙ ЛУНАТА в съвпад, паралел, тритон, 72° или секстил с МЕРКУРИЙ При тези хармонични съчетания на Луната с Меркурий впечатлителността, възприамчивостта и въображението, които се управляват от Луната, биват съзнателни, разумни, целесъобразни, защото Меркурий има отношение към Луната. С други думи, хармонията между Луната и Меркурий надарява човека с творческо системно въображение, с научна наблюдателност, целесъобразна и разсъдъчно организирана впечатлителност, със съзнателна възприемчивост.
ЛУНАТА в опозиция, квадрат, лолуквадрат с МЕРКУРИЙ При дисхармоничните съчетания на Луната с Меркурий въображението на човека е разсеяно, безсистемно, неподчинено на системна мисъл, лишено от творчески възможности, възприемчивостта и наблюдателността са несъзнателни,
нецелесъобразни
, ненаучни.
Вниманието е несъсредоточено и повече или по-малко блуждае, в зависимост от силата на дисхармоничния аспект на двете светила. Хармонията между Луната и Меркурий говори за хармонична, съгласувана дейност между чувствата и разума, между мислите и желанията. Дисхармонията между Луната и Меркурий говори за разногласие между желанията и мислите. Липсата на всякакъв аспект между Луната и Меркурий говори, че такъв човек още не е правил усилия за изграждане на постоянна връзка между мисли и желания. Луната може да приема благотворни влияния от Меркурий, когато самият Меркурий има преобладаващи хармонични съчетания с другите светила, особено с добротворците.
към текста >>
Следователно, когато Луната получава хармонично съчетание от хармоничен Меркурий, въображението, желанията и впечатленията в този случай биват придружени от разумност, съзнателност и
целесъобразност
.
Липсата на всякакъв аспект между Луната и Меркурий говори, че такъв човек още не е правил усилия за изграждане на постоянна връзка между мисли и желания. Луната може да приема благотворни влияния от Меркурий, когато самият Меркурий има преобладаващи хармонични съчетания с другите светила, особено с добротворците. Когато, обаче, Меркурий има преобладаващи съчетания с другите светила, особено със злосторниците, в такъв случай хармоничното съчетание на Луната с Меркурий не придава нищо от неговите положителни качества. Когато между Луната и Меркурий има хармонично съчетание, а поотделно и Луната и Меркурий имат преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, в такъв случай благотворното влияние на Меркурий върху Луната бива най-силно и най-благотворно. Луната управлява впечатлителността, въображението и желанията.
Следователно, когато Луната получава хармонично съчетание от хармоничен Меркурий, въображението, желанията и впечатленията в този случай биват придружени от разумност, съзнателност и
целесъобразност
.
Обратно, когато Луната получава най-силен дисхармоничен аспект от нехармоничен Меркурий, желанията, впечатлителността и въображението са лишени от разумност, съзнателност и целесъобразност. 8.2. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ВЕНЕРА ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, 72° или секстил с Венера Понеже както Луната, така и Венера имат отношение към женския принцип, всяка хармония между Луната и Венера е твърде благотворна за сърцето и за духовния живот на човека. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Венера, толкова повече са възможностите и условията за щастие и сърдечен живот, за сбъдване на сърдечните мечти и копнежи на човека, защото Венера има отношение към любовта и щастието, което идва чрез любовта, а Луната има отношение към формите, чрез които се приема и запазва щастието на любовта. Венера дава семената на щастието, а Луната е почвата, където семената на щастието се посяват, израстват и дават своите плодове. Според силата на хармонията, която Луната получава от Венера, човек възприема Венерините качества, сили и свойства чрез въображението, впечатленията и по пътя на желанията.
към текста >>
Обратно, когато Луната получава най-силен дисхармоничен аспект от нехармоничен Меркурий, желанията, впечатлителността и въображението са лишени от разумност, съзнателност и
целесъобразност
. 8.2.
Луната може да приема благотворни влияния от Меркурий, когато самият Меркурий има преобладаващи хармонични съчетания с другите светила, особено с добротворците. Когато, обаче, Меркурий има преобладаващи съчетания с другите светила, особено със злосторниците, в такъв случай хармоничното съчетание на Луната с Меркурий не придава нищо от неговите положителни качества. Когато между Луната и Меркурий има хармонично съчетание, а поотделно и Луната и Меркурий имат преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, в такъв случай благотворното влияние на Меркурий върху Луната бива най-силно и най-благотворно. Луната управлява впечатлителността, въображението и желанията. Следователно, когато Луната получава хармонично съчетание от хармоничен Меркурий, въображението, желанията и впечатленията в този случай биват придружени от разумност, съзнателност и целесъобразност.
Обратно, когато Луната получава най-силен дисхармоничен аспект от нехармоничен Меркурий, желанията, впечатлителността и въображението са лишени от разумност, съзнателност и
целесъобразност
. 8.2.
АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ВЕНЕРА ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, 72° или секстил с Венера Понеже както Луната, така и Венера имат отношение към женския принцип, всяка хармония между Луната и Венера е твърде благотворна за сърцето и за духовния живот на човека. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Венера, толкова повече са възможностите и условията за щастие и сърдечен живот, за сбъдване на сърдечните мечти и копнежи на човека, защото Венера има отношение към любовта и щастието, което идва чрез любовта, а Луната има отношение към формите, чрез които се приема и запазва щастието на любовта. Венера дава семената на щастието, а Луната е почвата, където семената на щастието се посяват, израстват и дават своите плодове. Според силата на хармонията, която Луната получава от Венера, човек възприема Венерините качества, сили и свойства чрез въображението, впечатленията и по пътя на желанията. Колкото е по-голяма хармонията между Луната и Венера, толкова по-големи са вероятностите за придобиване на щастие в семейния живот чрез любовта и толкова по-големи биват условията и възможностите за успех в изящните изкуства.
към текста >>
Хармонията между Луната и Венера, според нейната сила, е свидетелство, че такъв човек в много от миналите си животи е работил усилено, честно, идейно и
целесъобразно
в областта на изящните изкуства, водил е образцов семеен живот, бил е почтен към приятелите си, оценявал е всички блага и добрини, идващи чрез изкуствата, семейния живот и приятелството, стремил се е винаги да бъде верен носител, служител и изявител на любовта и на всички благородни качества.
ЛУНАТА в опозиция, квадрат или полуквадрат с ВЕНЕРА Колкото е по силна дисхармонията между Луната и Венера, толкова повече такъв човек е лишен от положителните качества на Венера или пък няма условия и възможности да ги придобива и проявява. Дисхармонията между Луната и Венера е свитетелство, че красивите апечатления, образи и желания у даден човек не са толкова силни, за да бъдат постоянни, а често биват нарушавани от противоположни изживявания. Силата на дисхармонията между Луната и Венера определя доколко човек е лишен от любовта, нежността и грижите на майка си и сестрите си, понеже Луната символизира в хороскопа майката и женското потомство в къщи. При такава дисхармония човешкото сърце няма условия да придобие Венерините сърдечни добродетели. Естествено, такъв човек няма да се радва на положителни, сърдечни дружби, няма да печели симпатиите и обичта на околната среда, не ще има лично сърдечно щастие или то ще бъде често нарушавано от преобладаващите дисхармонии и промени, условията за работа и успех в областта на изкуството ще срещнат много пречки и много промени и разочарования ще придружават изживяването на сърцето.
Хармонията между Луната и Венера, според нейната сила, е свидетелство, че такъв човек в много от миналите си животи е работил усилено, честно, идейно и
целесъобразно
в областта на изящните изкуства, водил е образцов семеен живот, бил е почтен към приятелите си, оценявал е всички блага и добрини, идващи чрез изкуствата, семейния живот и приятелството, стремил се е винаги да бъде верен носител, служител и изявител на любовта и на всички благородни качества.
Дисхармонията между Луната и Венера, в зависимост от нейната сила, показва, че в редица минали животи такъв човек е нарушавал правилата по отношение на изящните изкуства, семейния живот и приятелството. Когато Луната получава дисхармония от Венера, а самата Венера е с преобладаващи дисхармонии от злосторниците, тогава Венериното влияние върху Луната е доста тежко. Когато Луната получава дисхармония от Венера, а самата Венера има преобладаваща хармония от добротворците, в такъв случай Венерините влияния върху Луната не са много тежки. Липсата на всяко съчетание между Луната и Венера е свидетелство, че такъв човек още не е направил никакви усилия съзнателно да придобива Венерините добродетели и да ги проявява спрямо другите, било чрез изкуствата, било чрез семейния живот. Когато има хармония между Луната и Венера, а поотделно Луната и Венера имат преобладаващи хармонии с добротворците, в такъв случай Венерините добродетели се придобиват в пълнота и съвършенство, и щастието в служенето на изкуството и в семейния живот е голямо и сигурно.
към текста >>
Съчетанията между Луната и Нептун въздействат най-силно върху човека до тридесетгодишна възраст, но тогава човек не може напълно да ги използва съзнателно, разумно и
целесъобразно
.
В мъжки звездослов дисхармонията между Луната и Нептун показва нещастен семеен живот, лошо отношение с жените, неестествени и пакостни схващания за брака изобщо. Ако освен лошия аспект от Нептун Луната получава хармонични съчетания от добротворците, лошите качества на Лунно-Нептуновия аспект се намаляват и видоизменят към по-добри. Но ако към лошото съчетание на Луната с Нептун се прибави и лошо съчетание от злосторниците, тогава лошите качества, произтичащи от дисхармонията между Луната и Нептун, се засилват още повече. Ако Луната има силна дисхармония с Нептун, а получава силен хармоничен аспект от Слънцето, тогава дисхармонията между Луната и Нептун действа като хармоничните съчетания на двете светила, поради по-силното хармонизиращо въздействие на Слънцето. Липсата на всякакви съчетания между Луната и Нептун показва липса на всякакви мистични дарби, заложби, способности и стремежи.
Съчетанията между Луната и Нептун въздействат най-силно върху човека до тридесетгодишна възраст, но тогава човек не може напълно да ги използва съзнателно, разумно и
целесъобразно
.
Хармонията между Луната и Нептун може да бъде оползотворена главно след тридесетгодишна възраст. Дисхармонията между Луната и Нептун е най-съдбоносна и пакостна за съдбата и живота на човека до тридесетгодишна възраст. 8.8. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ПЛУТОН ЛУНАТА в тригон, 72° или секстил с ПЛУТОН Това са хармоничните съчетания на Луната и Плутон. Според силата на хармонията между Луната и Плутон може да се съди до каква степен човек има правилни връзки, отношения и обмяна със съществата, които работят в дълбините на Земята. Тази хармония показва, че човек е имал всякога правилни отношения към подземните богатства, към животните и към земята изобщо.
към текста >>
В такъв случай добрите или лоши влияния на Луната могат да бъдат възприети и проявени съзнателно или
целесъобразно
.
Точно обратно имат преобладаващите дисхармонии на Лунат със злосторниците. Общо казано, според количеството, качеството и силата на аспектите, които получава Луната от останалите светила, биват хармонично или дисхармонично развити женствените и матерински качества у жената. При разглеждането на хороскопа всякога трябва да се има предвид положението на Луната по дом, както и нейната фаза. Когато Луната се намира на изток от меридиана, т. е. към страната на асцендента, нейните влияния са под контрола на съзнанието и волята на човека.
В такъв случай добрите или лоши влияния на Луната могат да бъдат възприети и проявени съзнателно или
целесъобразно
.
Когато Луната се намира на запад от меридиана, т. е. откъм страната на десцендента, тогава нейните добри или лоши влияния въздействат върху подсъзнанието, т. е. върху инстинктите и не са под контрола на човешката воля. Когато в момента на раждането Луната е празнеща се, т. е. отива от пълнолуние към новолуние, тогава нейните влияния въздействуват повече върху субективния ум на човека, хармонично или дисхармонично - според аспектите.
към текста >>
10.
9. МЕРКУРИЙ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Докато Луната управлява инстинктите у човека, Меркурий има отношение към специфичните дарби и способности на ума, с който човек работи съзнателно и
целесъобразно
.
Според количеството и силата на съчетанията, които получава Меркурий от другите светила съдим за силата и количеството на светлината, която получава природния ум, за начина, по който той използва тази светлина, за условията, възможностите, развитието и постиженията на този ум в областта на природните науки. По Меркурий съдим за това, как човек вижда външния свят, как възприема впечатленията от него, как схваща и разбира този свят, съдим за придо - бивките, които може да има от този свят. Накъсо Меркурий с неговите аспекти ни показва какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с природата, как човек разбира и оползотво - рява нейните закони, сили и богатства. За Луната и Меркурий Учителят казва: „Луната е майката на всички идеи, замисли, мечти, стремежи и желания. Меркурий е техният възпитател”.
Докато Луната управлява инстинктите у човека, Меркурий има отношение към специфичните дарби и способности на ума, с който човек работи съзнателно и
целесъобразно
.
По естество Меркурий е неутрален. Той всякога, подобно на Луната, взема силите, качествата и свойствата на онова светило, което има най-силен аспект с него. Това светило определя насоката и главните прояви на природния ум на човека. Естеството на Меркурий и на управлявания от него ум можем да уподобим на водата, която няма цвят, вкус и мирис, но тези свойства могат да й се придадат. По същия начин Меркурий взема качествата на другите светила, с които образува аспекти, като предимство на въздействие има светилото, с което той прави най-силен аспект.
към текста >>
Мисленето и разсъдителността на такъв човек могат да бъдат бавни, умственото развитие също може да бъде бавно, но мисълта всякога е дълбока, обоснована, сериозна и
целесъобразна
.
Сатурн символизира земната мъдрост, знанията и опитността, които могат да се придобият от силите, качествата и свойствата на материята. Следователно, хармонията между Меркурий и Сатурн е свидетелство, до каква степен човешкия ум е познал силите, законите и свойствата на материята и може правилно да си служи с тях, Сатурн има отношение към надземните богатства и подземните такива, затова всяка хармония между Меркурий и Сатурн показва до каква степен умът на човека може да се ползва от плодородието на земята и нейните изкопаеми богатства. При хармония между Меркурий и Сатурн, в зависимост от нейната сила, човешкият ум придобива следните по-важни положителни Сатурнови качества: справедливост, търпеливост, постоянство, умствена работоспособност, вярност и постоянство в идеите, замислите, стремежите, намеренията, настойчивост в осъществяването на идеите и в преследването на целите, критично гледане върху всички неща и явления, проверка на всичко чрез опит, съсредоточеност, дълбоко мислене, положителни схващания и разбирания, последователност, системност, тактичност и ползотворност във всяка дейност. При хармония между Меркурий и Сатурн човешкият ум се отличава със стремеж да се издирват причините на всички явления и на всяко нещо изобщо. При такава хармония изключено е човек да проявява каквито и да е било лекомислие или повърхностност.
Мисленето и разсъдителността на такъв човек могат да бъдат бавни, умственото развитие също може да бъде бавно, но мисълта всякога е дълбока, обоснована, сериозна и
целесъобразна
.
В този случай може да се каже, че цялата умствена и практична дейност на човека е основана върху камък, стои на непоклатими основи. Между люде с хармония на Меркурий със Сатурн не може да се срещнат никога Донкихотовци. Ако при хармония между Меркурий и Сатурн най-силният аспект, който получава Меркурий е този със Сатурн, тогава този аспект е ръководещ, той определя главните насоки, стремежи, цели, схващания и разбирания на ума. Главните успехи и постижения на такъв човек ще бъдат на материалното поле, т. е. дейността и придобивките на такъв човек ще бъдат във връзка със земеделието, използването на горите или изкопаемите блага.
към текста >>
Ако човек е артист, учен или философ и има в хороскопа си хармония между Меркурий и Сатурн, неговата наука или изкуство ще се отличават със строга обоснованост, системност и
целесъобразност
.
Хармонията между Меркурий и Сатурн дава много силна памет, но тази памет е свързана с дълговременно помнене на събития и изживявания от материалния свят. Такива люде имат силно развити наблюдателни способности и могат да станат добри естественици, при условие, че освен хармонично въздействие от Сатурн, Меркурий получава и хармоничен ръководещ аспект от Слънцето, Юпитер или Уран. Невъзможно е човек да бъде добър естественик, химик, физик, лекар, да има успех в областта на тези науки, ако неговият Меркурий освен добри аспекти с висшите светила няма хармония на Меркурий със Сатурн. Царството на Сатурн е земята и всички богатства, които съдържа земята, могат да бъдат придобити и оползотворени само когато съществува хармония между Меркурий и Сатурн, т. е., когато умът може добре да овладее и използва законите на физическата природа.
Ако човек е артист, учен или философ и има в хороскопа си хармония между Меркурий и Сатурн, неговата наука или изкуство ще се отличават със строга обоснованост, системност и
целесъобразност
.
Накратко казано, при хармония между Меркурий и Сатурн мисълта на човека всякога е положителна, неговият ум се стреми всичко да изпитва, да подлага на опит и проверка, за да бъде всичко проверено и доказано чрез петте усетоспособности. МЕРКУРИЙ в опозиция, сьвпад, съвпад в скоби, паралел, квадрат или полуквадрат със САТУРН Дисхармонията между Меркурий и Сатурн е една от най-лошите в много отношения, защото тази дисхармония прави човешкия ум податлив на много заблуждения, изопачавания, ограничения, понеже лишава ума на човека от светлина и от благоприятни условия и възможности да разбира правилно нещата и да има добро умствено развитие и добри постижения. Колкото по-голяма е дисхармонията между Меркурий и Сатурн, толкова по-голям е мракът на човешкия ум, толкова по-вече са склонностите към умствени заблуждения. Люде с такава дисхармония като че ли гледат света с черни и криви очила. Те всякога виждат нещата и явленията изопачени, изкривени, вдъхващи отвращение или страх.
към текста >>
Всякога да се помни и знае, че хармонията между Меркурий и Нептун може да се изрази съзнателно и в пълнота, системно и
целесъобразно
в пълната й сила и съдържателност едва след тридесетгодишна възраст на човека.
Най-прекрасните и съдържателни творения на изкуството са създадени от люде, които имат силна хармония между Меркурий и Нептун, защото умът в такива случаи се стреми към широка духовност и всестранни прояви на красотата. Само при хармония между Меркурий и Нептун човешкият ум прониква в Нептуновия свят, човек може да преживее висше вдъхновение и да предаде творческите видения и чувствата на висшата красота, възприета в този свят. Хармонията между Меркурий и Нептун прави ума силно склонен към отдаване на романтична съзерцателност, към общочовешки и висши мечтания, към търсене на духовността и красотата във всички неща. Хармонията между Меркурий и Нептун е твърде важна за всички религиозни реформатори, създатели на религиозни системи, за всички пророци, съновидци с пророчески съновидения, за всички ясновидци и философи-идеалисти, носители на общочовешки идеали, за всички окултисти, за всички служители на Божествената любов, защото когато умът на човека, управляван от Меркурий, е ръководен от благотворното влияние на нептуновия свят, тогава човек най-добре схваща и разбира и оползотворява всички благословения на Божествения свят. При такава хармония между Меркурий и Нептун човек може да бъде първостепенен артист, първостепенен философ, окултист, пророк, ясновидец, психометър, телепат и пр.
Всякога да се помни и знае, че хармонията между Меркурий и Нептун може да се изрази съзнателно и в пълнота, системно и
целесъобразно
в пълната й сила и съдържателност едва след тридесетгодишна възраст на човека.
Преди тридесетгодишна възраст хармонията между Меркурий и Нептун се проявява главно в красиви, но нецелесъобразни, идейно неизбистрени романтични настроения или в любов към изучаване на изкуствата и всичко прекрасно. Всичко казано по-горе за хармонията между Меркурий и Нептун може да бъде вярно и сигурно, ако Нептун е в хармония с Меркурий и в същото време е хармонизиран, т. е. е хармонично съчетан със Слънцето или има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците. Когато, обаче, Меркурий е в хармония с Нептун, но сам има преобладаващи нехармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай хармонията между Меркурий и Нептун може да се сведе до безплодност. МЕРКУРИЙ в опозиция, квадрат или полуквадрат с НЕПТУН При дисхармонията между Меркурий и Нептун, в зависимост от силата на дисхармонията можем да съдим до каква степен човек с ума си е направил прегрешения спрямо идеите и замислите на Нептуновия свят, спрямо вдъхновението, внушението и ръководството, идещи от този свят.
към текста >>
Преди тридесетгодишна възраст хармонията между Меркурий и Нептун се проявява главно в красиви, но
нецелесъобразни
, идейно неизбистрени романтични настроения или в любов към изучаване на изкуствата и всичко прекрасно.
Само при хармония между Меркурий и Нептун човешкият ум прониква в Нептуновия свят, човек може да преживее висше вдъхновение и да предаде творческите видения и чувствата на висшата красота, възприета в този свят. Хармонията между Меркурий и Нептун прави ума силно склонен към отдаване на романтична съзерцателност, към общочовешки и висши мечтания, към търсене на духовността и красотата във всички неща. Хармонията между Меркурий и Нептун е твърде важна за всички религиозни реформатори, създатели на религиозни системи, за всички пророци, съновидци с пророчески съновидения, за всички ясновидци и философи-идеалисти, носители на общочовешки идеали, за всички окултисти, за всички служители на Божествената любов, защото когато умът на човека, управляван от Меркурий, е ръководен от благотворното влияние на нептуновия свят, тогава човек най-добре схваща и разбира и оползотворява всички благословения на Божествения свят. При такава хармония между Меркурий и Нептун човек може да бъде първостепенен артист, първостепенен философ, окултист, пророк, ясновидец, психометър, телепат и пр. Всякога да се помни и знае, че хармонията между Меркурий и Нептун може да се изрази съзнателно и в пълнота, системно и целесъобразно в пълната й сила и съдържателност едва след тридесетгодишна възраст на човека.
Преди тридесетгодишна възраст хармонията между Меркурий и Нептун се проявява главно в красиви, но
нецелесъобразни
, идейно неизбистрени романтични настроения или в любов към изучаване на изкуствата и всичко прекрасно.
Всичко казано по-горе за хармонията между Меркурий и Нептун може да бъде вярно и сигурно, ако Нептун е в хармония с Меркурий и в същото време е хармонизиран, т. е. е хармонично съчетан със Слънцето или има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците. Когато, обаче, Меркурий е в хармония с Нептун, но сам има преобладаващи нехармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай хармонията между Меркурий и Нептун може да се сведе до безплодност. МЕРКУРИЙ в опозиция, квадрат или полуквадрат с НЕПТУН При дисхармонията между Меркурий и Нептун, в зависимост от силата на дисхармонията можем да съдим до каква степен човек с ума си е направил прегрешения спрямо идеите и замислите на Нептуновия свят, спрямо вдъхновението, внушението и ръководството, идещи от този свят. Колкото по-силна е дисхармонията между Меркурий и Нептун, толкова повече такъв човек с ума си е внесъл изопачения, неяснота, тъмнина, безредие и забърканост в областта на изящните изкуства, философията или религията, главно в схващанията и разбиранията за Божествената любов.
към текста >>
Липсата на всякакъв аспект между Меркурий и Нептун показва, че такъв човек още не е направил системни и
целесъобразни
усилия с ума си да бъде служител, изявител и носител на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота на човеците. 9.7.
върху човешкия ум, бива твърде силно и пакостно. Но когато Меркурий има дисхармония с Нептун, а Нептун е с преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, в такъв случай лошото му влияние върху Меркурий е слабо и не е толкова пакостно. МЕРКУРИЙ в съвпад, паралел, съвпад в скоби с НЕПТУН Когато човек вярва в Бога и има силна любов към него и доброто, т. е., когато в живота си се ръководи от принципите и законите на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, гореказаните съчетания на Меркурий и Нептун действат като най-силните хармонични аспекти между тези две светила. Когато човек не вярва в Бога и не се ръководи в своя живот от Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разглежданите съчетания на Меркурий и Нептун действат като най-силни дисхармонични аспекти между двете светила.
Липсата на всякакъв аспект между Меркурий и Нептун показва, че такъв човек още не е направил системни и
целесъобразни
усилия с ума си да бъде служител, изявител и носител на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота на човеците. 9.7.
АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С ПЛУТОН МЕРКУРИЙ в тригон, на 72 или в секстил с ПЛУТОН Плутон е представител на подземните светове, на черната ложа и на всички паднали духове, които са най-големи противници на Божествения порядък, организатори и ръководители на всички революции и големи войни, които засягат цялото човечество. Когато Меркурий е в хармонично съчетание с Плутон, това показва доколко човек се е научил да познава идеите, замислите и внушенията, идващи от Плутоновия свят, до каква степен се е научил да не им се поддава, а да преобръща тези влияния в ползотворна дейност. Когато Меркурий е в хармония с Плутон, а самият Плутон е с преобладаващи хармонични съчетания от добротворците, особено от Слънцето, в такъв случай Плутоновото влияние върху човешкия ум е благотворно, умът на човека е твърде активен, неуморим и плодовит. При хармония между Меркурий и Плутон, ако самият Плутон има преобладаващи лоши съчетания със злосторниците, тогава влиянието на Плутон върху Меркурий, т. е. върху човешкия ум, се изразява като дисхармонично, неплодотворно.
към текста >>
Когато липсва всякакво съчетание между Меркурий и Плутон, това показва, че такъв човек още не се е занимавал съзнателно, системно и
целесъобразно
да търси причините и последиците за големите злини в живота и природата. 9.8.
Когато Меркурий е в дисхармония с Плутон, а самият Плутон е с преобладаващи дисхармонични съчетания главно със злосторниците, в такъв случай Плутоновото влияние върху човешкия ум е най-пакостно, най-съдбоносно, най-мъчително, може би и катастрофално. Умствените противоречия, ограничения, заблуждения, изопачавания и помрачавания в този случай биват трагични за човека. И при най-жизнени и най-добри условия такъв човек ще се бои и безпокои от въображаеми опасности. Такъв човек е предразположен да възприема внушенията на най-престъпните духове и да извърши най-големи престъпления, особено ако Меркурий няма никакви подпомагащи съчетания от добротворците. При дисхармония между Меркурий и Плутон, ако самият Плутон има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, пакостното влияние на Плутон не е много силно.
Когато липсва всякакво съчетание между Меркурий и Плутон, това показва, че такъв човек още не се е занимавал съзнателно, системно и
целесъобразно
да търси причините и последиците за големите злини в живота и природата. 9.8.
ОБЩО ЗА СЪЧЕТАНИЯТА НА МЕРКУРИЙ Меркурий има главно отношение към устройството, развитието, здравето, силите, качествата, дейността и свойствата на главната нервна система - възприемател, носител и оползотворител на всички жизнедателни и творчески сили на Слънчевата и звездната светлина. Следователно, колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Меркурий с другите светила, особено с добротворците, толкова по-правилно е устройството, развитието и дейността на главната нервна система, по-добро е нейното здраве, по-издръжлива е тя, по-правилно и по- изобилно възприема и оползотворява жизнедателните творчески сили на светлината. По количеството и силата на хармоничните съчетания, които Меркурий получава главно от добротворците, съдим за количеството и силата на висшите дарби и способности, чрез които прави връзка и има отношение и обмяна с висшите светове, откъдето получава най-висшите благословения, вдъхновения, просветления и ръководство. Хармоничното съчетание на Меркурий с добротворците показва още, какви са благоприятните условия и възможности на човека за развитието, проявите и постиженията на висшите дарби и способности. Според количеството на хармоничните съчетания на Меркурий и добротворците и силата на тези съчетания се съди, доколко човек е правил съзнателни, системни и целесъобразни усилия да се учи от висшите светове, до каква степен е възприел, разбрал и приложил знанията, които е получил от висшите светове, доколко човек се стреми да живее и работи съобразно Божествените закони, вложени в живота и природата, в каква степен човек правилно възприема и разбира идеите, замислите и внушенията на висшите светове, доколко се стреми и може да бъде носител, изявител и служител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
Според количеството на хармоничните съчетания на Меркурий и добротворците и силата на тези съчетания се съди, доколко човек е правил съзнателни, системни и
целесъобразни
усилия да се учи от висшите светове, до каква степен е възприел, разбрал и приложил знанията, които е получил от висшите светове, доколко човек се стреми да живее и работи съобразно Божествените закони, вложени в живота и природата, в каква степен човек правилно възприема и разбира идеите, замислите и внушенията на висшите светове, доколко се стреми и може да бъде носител, изявител и служител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
Когато липсва всякакво съчетание между Меркурий и Плутон, това показва, че такъв човек още не се е занимавал съзнателно, системно и целесъобразно да търси причините и последиците за големите злини в живота и природата. 9.8. ОБЩО ЗА СЪЧЕТАНИЯТА НА МЕРКУРИЙ Меркурий има главно отношение към устройството, развитието, здравето, силите, качествата, дейността и свойствата на главната нервна система - възприемател, носител и оползотворител на всички жизнедателни и творчески сили на Слънчевата и звездната светлина. Следователно, колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Меркурий с другите светила, особено с добротворците, толкова по-правилно е устройството, развитието и дейността на главната нервна система, по-добро е нейното здраве, по-издръжлива е тя, по-правилно и по- изобилно възприема и оползотворява жизнедателните творчески сили на светлината. По количеството и силата на хармоничните съчетания, които Меркурий получава главно от добротворците, съдим за количеството и силата на висшите дарби и способности, чрез които прави връзка и има отношение и обмяна с висшите светове, откъдето получава най-висшите благословения, вдъхновения, просветления и ръководство. Хармоничното съчетание на Меркурий с добротворците показва още, какви са благоприятните условия и възможности на човека за развитието, проявите и постиженията на висшите дарби и способности.
Според количеството на хармоничните съчетания на Меркурий и добротворците и силата на тези съчетания се съди, доколко човек е правил съзнателни, системни и
целесъобразни
усилия да се учи от висшите светове, до каква степен е възприел, разбрал и приложил знанията, които е получил от висшите светове, доколко човек се стреми да живее и работи съобразно Божествените закони, вложени в живота и природата, в каква степен човек правилно възприема и разбира идеите, замислите и внушенията на висшите светове, доколко се стреми и може да бъде носител, изявител и служител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
Идеите и мислите, които човек възприема, допуска в ума си, занимава се с тях, са за ума храна, от която той черпи своите сили. Те са строителния материал за устройството, силата и дейността на умственото тяло на човека. По количеството и силата на хармоничните съчетания, които Меркурий получава от различните светила, съдим за количеството и силата на добротворните идеи и мисли, които човешкият ум възприема и придобива от тях, за творческите сили и светлината, които възприема за развитието, дейността и проявите на висшите дарби и способности. По количеството и силата на дисхармоничните съчетания, които Меркурий получава от другите светила, особено от злосторниците, се съди за количеството, силата на нечистотата и противоестествената храна, която възприема ума, т. е. нечистите, противоестествени, разрушителни идеи и мисли, които умът е предразположен да възприема и проявява.
към текста >>
11.
13. САТУРН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Както земята може да ражда добри и ползотворни плодове, само чрез разумната,
целесъобразна
и правилна работа на човека, така също и Сатурновите влияния могат да станат хармонични, благотворни и плодоносни за човека, когато Сатурн има хармонични съчетания с добротворците в неговия хороскоп.
Колкото повече човек нарушава Божествените и ангелските закони, толкова повече той потъва в гъстата материя на низшите светове, където ограниченията и лишенията, налагани от Сатурн, са по-големи. По количеството и силата на нехармоничните съчетания, които Сатурн образува с другите светила, определяме количеството и силата на човешката карма, както и средата, в която се проявява тази карма. Обратно, по количеството и силата на хармоничните съчетания, които Сатурн образува с добротворците, съдим в каква степен човек се е научил от висшите светове да управлява по- низшите светове и да се ползва от тях. Сатурн има отношение към тъмнината, към смъртта и безплодието. Следователно, неговите влияния са диаметрално противоположни на влиянията на Слънцето.
Както земята може да ражда добри и ползотворни плодове, само чрез разумната,
целесъобразна
и правилна работа на човека, така също и Сатурновите влияния могат да станат хармонични, благотворни и плодоносни за човека, когато Сатурн има хармонични съчетания с добротворците в неговия хороскоп.
Сатурн упражнява най-силно влияние върху Луната, Меркурий и Марс, а върху него упражняват влияния Венера, Юпитер, Уран, Нептун и Слънцето. 13.1. АСПЕКТИ НА САТУРН С УРАН САТУРН в тригон, на 72°или в еекстил с УРАН (За съчетанията на Сатурн със Слънцето, Луната, Меркурий, Марс, Венера и Юпитер, виж по- напред, в съответните глави за аспектите на всички тези светила със Сатурн.) Хармонията на Сатурн с Уран има много голямо значение в хороскоп, защото в такъв случай Сатурн, който символизира крайния човешки егоизъм, е хармонизиран и управляван от Уран - висшата Божествена мъдрост. При хармонията на Сатурн с Уран, ако Уран е по-силен в хороскопа по знак, дом и положение, в такива случаи Сатурновите влияния ще усилят развитието и проявите на Урановите дарби и способности, които всякога се изразяват в големи успехи и постижения в областта на окултните науки. При хармонията на Сатурн с Уран, Сатурн придава устойчивост и твърдост, постоянство и търпение, системност и последователност в идеите, замислите и стремежите в областта на окултните науки. Колкото е по-голяма хармонията между Сатурн и Уран, толкова по-големи и постоянни са стремежите на човека към изучаването и оползотворяването на окултните науки.
към текста >>
Такъв човек навсякъде в живота и природата вижда безредие, неразумност,
нецелесъобразност
, безсмислие.
Такъв човек е наклонен да вярва в сбъдването на злини и нещастия, не вярва в сбъдването на доброто, омаловажава неговата стойност и неговото значение. Колкото повече са дисхармониите на Сатурн, толкова повече страхлив, слабодушен и безверен е човек. Според силата и количеството на Сатурновите дисхармонии човек повече или по-малко живее с постоянно еднообразие в мисли, чувства, желания, дела и слова. Еднообразието довежда такъв човек до бездействие и инертност, а бездействието поражда болести и води към смърт. Според силата на дисхармоничното Сатурново влияние, човек е изразител на недоволството от всичко в живота и природата.
Такъв човек навсякъде в живота и природата вижда безредие, неразумност,
нецелесъобразност
, безсмислие.
Люде с дисхармонично Сатурново влияние имат винаги слабост да надценяват своята разумност, а да подценяват тази на другите. Всички диктатори, съдилища, затвори, наказателни заведения, всички идеи за ограничаване на човешката свобода и човешките природни права са изявени от люде с преобладаващи дисхармонични Сатурнови влияния. Трябва да се помни, че силата на Сатурновото влияние е най-голяма и съдбоносна до тридесетгодишна възраст, защото силата на Сатурновото влияние е изключително върху човешката личност, върху материалното естество на човека, а тъй като до 30-годишна възраст човек живее предимно със своята личност, затова най-много чувства влиянието на Сатурн. През това време той живее главно с идеите, замислите, чувствата, желанията и делата, които са свързани с материята и върху които Сатурн удря най-силен отпечатък. Учителят казва: „От най-голямо значение е по кое време на денонощието е станало раждането на човека, дали Слънцето е било над хоризонта и раждането е станало при светлина или е било под хоризонта и раждането е станало при тъмнина.
към текста >>
12.
ДОПЪЛНЕНИЕ СВЕТОВНАТА АСТРОСОЦИОЛОГИЯ 1. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
,
,
ТОМ 19
В природата съществува не само една механистична закономерност, но и една
целесъобразност
, дирижирана от Космичното начало.
Техните хороскопи, разгледани в по-големите звездни карти на колективитетите, съдържат основни идентични биопсихични комплекси. Гениите, които работят в дадени духовно-културни сектори, нямат универсалността на великите посветени, наричани Учители на човечеството. Гениите, талантите, културните души и обикновените хора са изпълнители на големите основни подтици, които се донасят от Учителите на човечеството. Последните, като изразители на дадена епоха, разкриват философско- метапсихичния мироглед на епохата. Те са главните антени на звездния свят.
В природата съществува не само една механистична закономерност, но и една
целесъобразност
, дирижирана от Космичното начало.
В хороскопите на големите личности, които личности се явяват като важни двигатели в историята, са отразени подсъзнателните метапсихични комплекси на расите и на народите. Гладната ськровищница, която кредитира народите, е Универсалната душа на космичния свят. И основателно е изтъкнато в докладите на международния астрологически конгрес във Виена, че * Окултации на планетите имаме, когато техните центрове преминават през светилата - Слънцето и Луната. Това са перфектни съвпади. Стр. 118/943 великите хора, като могъщи пружини на историята, се явяват като медиуми на колективния психически заряд на епохите и културите.
към текста >>
13.
15. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 19
От това гледище слънчевото семейство би било едно разхищение, една
нецелесъобразност
.
Като основа на този размисъл идваше и влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които астрологията тъй внимателно проучва. В сегашният век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувало веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородна, с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно тяло. Нямаше да се разпръсква на слънце, планети и общо 32 спътника към тези планети.
От това гледище слънчевото семейство би било едно разхищение, една
нецелесъобразност
.
Учителят казваше: „Разхищение и безсмислени неща в природата няма.” Оттук е явно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по своето естество. Силите, които са образували всяка една планета и техните спътници, са се отделили като нехармониращи, като сили от по- друго естество от грамадното силово поле, образуващо самото Слънце. Известно е от астрологията голямото различие във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея на първо място - човека. Оттук имаме най-ярко потвърждение за това, че всеки един член на слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество сили. За Юпитер едно от основните качества на силовото му поле е заблудата.
към текста >>
14.
ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ
,
,
ТОМ 20
Така хорото може да е нещо приятно и полезно, но ако не си разбрал, да речем, че си в църкова, и заиграеш - всичките ти движения ще станат
нецелесъобразни
, както, да речем, и когато влезеш в една аптека и искаш да купиш цървули.
Пълно е това, което има Божественото в себе си. И дворецът без свобода става затвор. Свободата дава цена на всичко. Без нея всичките условия се обръщат на клетки, в които като затворени птици трябва да пеем или като злочести хора - да въздишаме. Щом един човек няма основна идея за мястото или положението, в което се намира, всичките му движения ще станат по резултат несъобразни.
Така хорото може да е нещо приятно и полезно, но ако не си разбрал, да речем, че си в църкова, и заиграеш - всичките ти движения ще станат
нецелесъобразни
, както, да речем, и когато влезеш в една аптека и искаш да купиш цървули.
Така също, ако влезем в една школа и забравим каква е основната идея на школата, в постъпките ни ще се яви противоречие. И в живота, като забравим главната цел, за която сме дошли на земята, също ще се поставят стълкновения и противоречия. И целият днешен живот с неговата култура и противоречия е резултат тъкмо на изгубената основна идея на нашия живот - идеята за целокупния живот, за волята Божия, а не живот по нашите лични желания, прищевки и идеалчета. Здравето и времето са две съществени ценности в разумния живот. Особено времето, което никой не може да върне, макар тъй често всеки да може да ти го отнеме... Ако някой е недоволен от живота си, нека остави всичко онова, от което е недоволен, за да получи другото, което чака.
към текста >>
Машината е образец на
целесъобразна
мисъл.
Истината не се защищава, а само изнася. А човек може да я приеме или отрече - и с това да реши съдбата си, както някога евреите - с Христа. Онова, което съчетава нещата, то е вътрешният смисъл, това, което дава идея на всяко движение. За да разберем всяко нещо, трябва да влезем в мисълта на тоя, който го е направил и тогава ще видим, че всяко нещо е на своето място и върши своята функция. И ако има някакви отклонения, скърцания - ще се види и причината за това.
Машината е образец на
целесъобразна
мисъл.
Гледайки нейните движения, човек може да се научи на много работи, независимо от това, че тя повтаря все едни и същи движения - мисълта на изобретателя. Но тази мисъл работи по един най-икономичен начин, съчетава движения и постига една цел. Може да имаме модел на правилна мисъл, независимо от това, че реализирането е било грубо или по-деликатно. Дохожда време, когато человек чувствува телата си като ръкавица, дреха, която облича и съблича. И тогава ясно разбира, че това, което цапа дрехата, не може да нацапа и другото.
към текста >>
Знание органично - тогава живот и знание се покриват, въплотена
целесъобразност
, разумна и съзнателна.
И вярно е, че всичко без Бога - Любовта, е празно и суета. Всичката вода дунавска не е на Дунава. Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава. Така е и с човека и Бога. Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението.
Знание органично - тогава живот и знание се покриват, въплотена
целесъобразност
, разумна и съзнателна.
Който иска да заповядва някому, трябва да го храни и носи тъй, както носи и храни ръката си или крака си - другото е насилие, срещу което се отвръща с насилие. Радостите и скърбите на един обикновен живот са като долините и хълмовете на един обикновен пътешественик - лесни са слизанията, трудни са каченията. Но за един авиатор това е само разнообразие на пейзажа - толкова по-красиви, колкото контрастите са по силни. Когато една причина не обяснява всички явления («енергетизъм», «психизъм» и пр.), то значи, че тая причина сама е следствие на някоя по-обща причина. Ако постигнеш това, което чакаш - знаеш.
към текста >>
15.
4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)
,
ТОМ 20
Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и
целесъобразност
, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор.
Колкото и да са видоизменящи модните теории, ние все пак можем да цитираме най-последната. Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения.
Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и
целесъобразност
, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор.
Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра.
към текста >>
[11] Гледай Das problem des Lebens Hartman „Първичната
целесъобразност
" на Волф.
[9] Гледай проф. А. Айнщайн - „Етерът и теорията за относителността" 1922. Само за етера в 50 години са дадени до сега 5-6 все „доказани" научно теории и хипотези: на Херц, Максуел, Лоренц, Мах и най-после на самия Айнщайн- който отначало „доказа", че няма етер, а после в общата теория на относителността го измъдри наново, като „среда", лишена от механически кинематически свойства, но с определяща механическите (и електромагнитните) явления. [10] Гледай Проф. Риги - Съвременната теория на физическите явления (радиоактивност, йони, електрони).
[11] Гледай Das problem des Lebens Hartman „Първичната
целесъобразност
" на Волф.
„Първичното знание" на Дриш, Суперперсоналната ентелехия, Ектропията (в противоес на ентропията) на Ауербах, H. Driesch Wirkchreitslehre 1928 r. E. Becher - Naturphilosophie 1917 r. [12] Гледай бр. Ауербах - Ектропизъм илй физическата теория за живота.
към текста >>
16.
14. Прекатурената кола (Истински случай). 15. В светлината на Учителя
,
(Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., кн. 2, стр. 59-62); (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 1, стр. 25)
,
ТОМ 20
* Дисхармонията в света се внася от придобилия свободата человек, който, като я употребява лично за себе си, без оглед на далечните последици за околните, внася сред
целесъобразността
на разумната природа дисонанси, неуредици, престъпления, на които впоследствие самият той се натъква и вече не ги смята като резултат на своята невежа дейност, а ги третира като обективни условия на природата, нейни същини или положения и като взема позата на учен, ги критикува и дори оправя... И понеже неговото знание ще е винаги по-малко, по-ограничено от това на неговата майка - Природата, - и в най-възвишения си личен стремеж той все ще остава назад в своите схващания и ще предизвиква нови безредия.
Това, от което доброволно можеш да се откажеш отвън, го имаш вътре. Два вида хора има - такива, които идат от Центъра към периферията - те ламтят за придобиване на външното - богатство, слава, власт. И други, които се приближават към Центъра. Тяхната светлина се увеличава, чувството на близост с околните нараства, идеята за единство в природата става все по-ясна. Колкото първите се индивидуализират все повече и егото и личното благо стават алфата и омегата на живота им, толкова тия, които се стремят към Центъра, все повече и повече добиват чувството на общност, братство, единство на цялото, чувство за силата на Бога и божествеността на всичко видимо и невидимо.
* Дисхармонията в света се внася от придобилия свободата человек, който, като я употребява лично за себе си, без оглед на далечните последици за околните, внася сред
целесъобразността
на разумната природа дисонанси, неуредици, престъпления, на които впоследствие самият той се натъква и вече не ги смята като резултат на своята невежа дейност, а ги третира като обективни условия на природата, нейни същини или положения и като взема позата на учен, ги критикува и дори оправя... И понеже неговото знание ще е винаги по-малко, по-ограничено от това на неговата майка - Природата, - и в най-възвишения си личен стремеж той все ще остава назад в своите схващания и ще предизвиква нови безредия.
Само с кротостта и смирението можем да влезем в разумна връзка и правилни отношения с великия план на Естеството и без сътресения и страдания да постигнем това, което Бог е предвидил за нас. Тогава и Великите старши братя ще ни помагат да го реализираме. * Няма чудеса - има непознати закони, с които работят знаещите, а незнаещите говорят за чудеса. _________________________ * Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>
17.
СЪВПАД НА ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ И ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ
,
,
ТОМ 20
Висшето гледище, че съвпадение на човешката дейност с природните закони е най-разумният път за проява изобщо на битието (частот което ний наричаме психичен живот, наука, чувства, воля, възпитание и пр., и пр.), дава онзи липсващ импулс, който въздига личността, надминала своето лично «аз», да стигне до съзнанието на колективитета; да се слее макар за малко с него, да изпита и прочувствува великата
целесъобразност
, която надхвърля индивидуалния живот и носи със себе си дълбокото чувство - скръб или радост на хиляди индивиди, а същевременно и мощта и интензивността на всички ония същества, които макар и временно са се коснали със своите трептения към това поле на мисъл, където поне за малко е могло да се попадне!
СЪВПАД НА ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ И ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ето, в тази многостранна проява и дейност, психически живот, интелектуален свят, в който са цъфтели и цъфтят хиляди цветя, които мамят двигателите на съвременната култура и цивилизация, наука и войни, търговия и поезия, художество и начин на ловко законно обирание своите подобни, истинските дълбоки съзнания, които работят с оглед не да достигнат лични изгоди и добрувания, а чиято душа гори, въодушевявана от големите идеи за безграничното човешко постижение в тайните на заобикалящия ни свят - тия личности именно са намерили, че человеческата дейност, колкото по-малко е деформирана от личната среда, от «егото» на индивида, толкова по-често следва вътрешните пътища, които повече или по-малко се отклоняват от една дейност, която би могла да се вземе за нормална и законите на която съвпадат с общите природни закони - поне в тоя вид, в който ни са дадени от великите прозорливци на човешката мисъл.
Висшето гледище, че съвпадение на човешката дейност с природните закони е най-разумният път за проява изобщо на битието (частот което ний наричаме психичен живот, наука, чувства, воля, възпитание и пр., и пр.), дава онзи липсващ импулс, който въздига личността, надминала своето лично «аз», да стигне до съзнанието на колективитета; да се слее макар за малко с него, да изпита и прочувствува великата
целесъобразност
, която надхвърля индивидуалния живот и носи със себе си дълбокото чувство - скръб или радост на хиляди индивиди, а същевременно и мощта и интензивността на всички ония същества, които макар и временно са се коснали със своите трептения към това поле на мисъл, където поне за малко е могло да се попадне!
Всеки един, който е имал това преживявание поне веднъж в живота си, той може да черпи от него като от някакъв резервоар и да въздействува върху другите в една или друга смисъл. Без това прониквание в свръхиндивидуалния живот, без това вдъхновение, бихме го рекле - всеки опит да се въздействува от страна на една личност върху друга, ще бъде само напразно усилие, повторение на банални фрази и постъпки с посредствени резултати. Огън може да запали само тоя, който има огън в себе си - симулиранието може да има някакво значение за сцените на театрите, но в неумолимата игра на жизнената сцена няма никакво значение - нещо повече дори - дава отрицателни резултати с много горчивини за тия, които мислят, след като са измамили себе си и хората, че може да измамят и природата. Сега хората вярват в едно, учат друго и правят трето!...
към текста >>
18.
4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
-Мисионерският комитет възобновява обсъждането за
целесъобразността
на закриването на мисията.
Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p. 127. "1863.- Евангелизирането на народа се считаше за невъзможно без отделна организация и един по-нататъшен курс на действие.. .1866. -... Мисията при българите бе фактически преустановена . .1871.-Мисията бе изоставена... 1883.
-Мисионерският комитет възобновява обсъждането за
целесъобразността
на закриването на мисията.
Най-остра съпротива на протестантите...": The Minutes of the Bulgaria Mission Conference of tne Methodist Episcopal Church, held at Loveth, 1896. Mission press,Rustchuk, 1896. Apendix. Mission almanac p. I-IV). Това е онзи "зъл" за тях български дух, който е пречил за възхода на "евангелското дело". Той е предизвиквал дори у българските методистки ръководители неприязнени оценки за народа, окачествяван от тях като "невежествен" поради нежеланието му да възприеме учението им, като неразбиращ уж собствения си интерес и затъващ под "гибелното" влияние на враговете на евангелието, особено на социалистите, които са отявлени атеисти". (Заб.
към текста >>
19.
Послесловие
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Така ли просто учените щяха да обяснят великата архитектура, великата закономерност и
целесъобразност
на Вселената с отживялата форма -случайността - или с нещо друго набързо измислено и евтино пуснато в обръщение?
Светът този път нямаше да успее да се освободи от Неговата мисъл, от идеята за Реалността, от идеята за Бога, от идеята за Любовта и братството, неща, които станаха видими, реални през нашето сгъстено материалистическо време. Бавно се събуждаше човекът от вековната си дрямка и през някое пролетно утро щеше да отвори очи и щеше да каже: Колко е светло! Тогава, къде щеше да се скрие заблудата и дали щеше да има място за лъжливата идея, че светът бе конечен, че животът граничи със смъртта, че безсмъртието е идея, лишена от достоверност. Един огромен прозорец беше отворен и една врата стоеше открехната. Небето с всичкото си великолепие разкриваше безбрежността, където милиони галактики се рееха, съществуваха и се подчиняваха на един идеален ред й на един Велик Разум, Който стоеше зад всичко и проникваше необятния живот.
Така ли просто учените щяха да обяснят великата архитектура, великата закономерност и
целесъобразност
на Вселената с отживялата форма -случайността - или с нещо друго набързо измислено и евтино пуснато в обръщение?
Така ли бързо учените смятаха да открият тайната на Вселената и да станат господари на космическото пространство и неговите тайни? Времето стоеше огромно и неизмеримо в безконечните си полети. На човекът му предстоеше много усилия и много учене, много труд и работа, докато се добере до “тайната”. Да се живее на земята с материалистичната идея за произхода на земята, на Вселената и на човека е крайна сиромашия, то е последното стъпало до което една култура стига за да залезе и се разпадне. Такава култура няма какво да вещае и какво да даде.
към текста >>
20.
44. Статията „Ново учение” / П.Г.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Трудно е за нас, обикновените хора, да добием макар и смътна представа за разумността, за
целесъобразността
, за предвидливостта, за пълната хармония, с които е проникната тя и които регулират всички нейни прояви.
И най-малките неща са свързани и оказват своето влияние върху всичко и всичко от целия космос оказва своето по-силно или по-слабо в зависимост от разни причини влияние върху отделната част. А всяка една от тия части, както най-дребната, така и огромното слънце, което блести в далечината, както „мъртвата”, както ни се струва частица, така и „най-жизнената” - са проникнати от Божествения живот, който е разлян навсякъде и който съставлява самата същност на всички тия неща. Всичко чувствува, всичко е живо в тая Природа, част от която сме и самите ний. Има едно дълбоко скрито съзнание, което дреме в глъбините и на най-„мъртвата” вещ и което може да се прояви в известни действия, а също и да почувствува и отговори на това, което му се изпраща - омраза или любов. Вън от това - Природата е дълбоко разумна!
Трудно е за нас, обикновените хора, да добием макар и смътна представа за разумността, за
целесъобразността
, за предвидливостта, за пълната хармония, с които е проникната тя и които регулират всички нейни прояви.
Трудно е затова, защото - толкова малка е нашата светлина относно целите, средствата, методите, с които работи тя; толкова малко разбираме нейните настойчиви предупреждения към престъпилите законите й, нейните лекарства и операциите, които тя прави на болните поради това престъпване общества, народи, индивиди; в такъв ужас изпадаме, когато тя ни сложи в своите реторти за да ни пречисти и обнови, тъй се замайваме, когато сложи целия наш живот с неговите мисли, чувства, действия в своите умно направени сита, с които отделя зърното от къклицата, тъй-малко разбираме ний въобще от всичките й действия, че сме наклонни да виждаме навсякъде в тях безмслици, отсъствие на предначертаност, на хармония и целесъобразност. Нещо повече - по причина на това, че сме изгубили мярката за реално и нереално, за временно и вечно, която би ни научила, че страданията са необходимо условие за раждането на нещо ново, нещо по-добро в нас или вън от нас - ний сме готови по-скоро да я обвиним в жестокост, отколкото да я признаем за нежна майка, която в своята грижливост, проникната от безкористна любов, оставя своите деца сами да добият опитност, да изпитат както сладките, така и горчивите плодове на своята деятелност, за да могат да застанат сами на нозете си. Така, всички страдания, които тя ни изпраща и които констатираме навсякъде в живота, са необходимост за нашето растене и, при това, са следствия от минали наши погрешки. Природата нищо не дава даром и никого не наказва незаслужено и без това да е необходимо за негово добро, за негова поука. Понякога, като всеки грижлив настойник, тя задържа капитала на своите деца за известно време, но тя знае своите сметки и в края на краищата никому на остава длъжна.
към текста >>
Трудно е затова, защото - толкова малка е нашата светлина относно целите, средствата, методите, с които работи тя; толкова малко разбираме нейните настойчиви предупреждения към престъпилите законите й, нейните лекарства и операциите, които тя прави на болните поради това престъпване общества, народи, индивиди; в такъв ужас изпадаме, когато тя ни сложи в своите реторти за да ни пречисти и обнови, тъй се замайваме, когато сложи целия наш живот с неговите мисли, чувства, действия в своите умно направени сита, с които отделя зърното от къклицата, тъй-малко разбираме ний въобще от всичките й действия, че сме наклонни да виждаме навсякъде в тях безмслици, отсъствие на предначертаност, на хармония и
целесъобразност
.
А всяка една от тия части, както най-дребната, така и огромното слънце, което блести в далечината, както „мъртвата”, както ни се струва частица, така и „най-жизнената” - са проникнати от Божествения живот, който е разлян навсякъде и който съставлява самата същност на всички тия неща. Всичко чувствува, всичко е живо в тая Природа, част от която сме и самите ний. Има едно дълбоко скрито съзнание, което дреме в глъбините и на най-„мъртвата” вещ и което може да се прояви в известни действия, а също и да почувствува и отговори на това, което му се изпраща - омраза или любов. Вън от това - Природата е дълбоко разумна! Трудно е за нас, обикновените хора, да добием макар и смътна представа за разумността, за целесъобразността, за предвидливостта, за пълната хармония, с които е проникната тя и които регулират всички нейни прояви.
Трудно е затова, защото - толкова малка е нашата светлина относно целите, средствата, методите, с които работи тя; толкова малко разбираме нейните настойчиви предупреждения към престъпилите законите й, нейните лекарства и операциите, които тя прави на болните поради това престъпване общества, народи, индивиди; в такъв ужас изпадаме, когато тя ни сложи в своите реторти за да ни пречисти и обнови, тъй се замайваме, когато сложи целия наш живот с неговите мисли, чувства, действия в своите умно направени сита, с които отделя зърното от къклицата, тъй-малко разбираме ний въобще от всичките й действия, че сме наклонни да виждаме навсякъде в тях безмслици, отсъствие на предначертаност, на хармония и
целесъобразност
.
Нещо повече - по причина на това, че сме изгубили мярката за реално и нереално, за временно и вечно, която би ни научила, че страданията са необходимо условие за раждането на нещо ново, нещо по-добро в нас или вън от нас - ний сме готови по-скоро да я обвиним в жестокост, отколкото да я признаем за нежна майка, която в своята грижливост, проникната от безкористна любов, оставя своите деца сами да добият опитност, да изпитат както сладките, така и горчивите плодове на своята деятелност, за да могат да застанат сами на нозете си. Така, всички страдания, които тя ни изпраща и които констатираме навсякъде в живота, са необходимост за нашето растене и, при това, са следствия от минали наши погрешки. Природата нищо не дава даром и никого не наказва незаслужено и без това да е необходимо за негово добро, за негова поука. Понякога, като всеки грижлив настойник, тя задържа капитала на своите деца за известно време, но тя знае своите сметки и в края на краищата никому на остава длъжна. Природата има своята външна и вътрешна страна.
към текста >>
21.
117. Невежеството на учения и отрицанието на духовната същност на живота. Статията
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването на безброй загадки и непознати истини в него; по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили; по-скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата
целесъобразност
в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения.
Тъкмо там е голямото заблуждение, тъкмо там е основната грешка на К. Ч. както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че всъщност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност. Тъкмо там е извора на всички заблуждения за днешните материалисти от всички видове и отсенки, че животът, реалният живот, не е само във видимото, а че той, всъщност, представлява една велика мистерия, крие в себе си големи, неподозирани от днешните „учени” тайни и че изобщо, той, животът, в своята същина и пълнота, е нещо съвсем друго от това, за което днешните учени материалисти си го представляват. Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота. Ние нямаме намерение нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление.
По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването на безброй загадки и непознати истини в него; по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили; по-скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата
целесъобразност
в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения.
Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а значи да отречеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и изобщо, да превърнеш живота на една непонятна безмислица, каквато той не е и не може да бъде. Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и непознаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това. Всяко разглеждане, всяко изследване на които и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение”, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е въплъщение на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа. Колкото логични, стройни и безпогрешни да изглеждат повидимому доводите и системите на изградените върху материалистичната основа тези й твърдения, фактически те не могат да бъдат в никой случай верни, защото изхождат от едно фалшиво положение, от една фалшива предпоставка. Материалистичното схващане на света е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения”.Лесно е, когато не познаваш дълбоките и действителни основи на живота, когато имаш една фалшива представа за реалността на самия живот, лесно е тогава да наречеш всичко, което не познаваш и не разбираш и което не влиза в рамките на твоето светоразбиране - за нереално, за „халюцинации", и да го смяташ за признак на психопатични заложби.
към текста >>
22.
53. Гласът на природата / С. К. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 314, 15.11.1943, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Всички нейни действия са
целесъобразни
.
53. ГЛАСЪТ НА ПРИРОДАТА Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 314, 15.11.1943, с. 1. Великата Майка на живота, великата Учителка на всички живи същества - Природата, има свой собствен език, с който винаги ни говори и ни възпитава и който понякога е тих, едва чут, а понякога е мощен и страшен като развилняла се буря. Природата е разумна и съзнателна.
Всички нейни действия са
целесъобразни
.
Пред нея стои една велика цел - и всички нейни .добри" или „зли", „важни" и „маловажни" явления и действия не са нищо друго, освен отделни, съзнателно и разумно насочени стъпки към тази, именно цел. Ако ний не познаваме разумността и съзнателната целесъобразност на природата, то ний никога не ще я разберем, никога не ще научим нейния език. Ако във всички нейни действия ние виждаме само сляпото механическо стълкновение и взаимодействие на несъзнателни, лишени от разум сили, то ние никога няма да разберем какво нещо е всъщност живота. Ако ний смятаме, че това, което нашият ум измисли (понеже ние сме съзнателни и разумни) стои по-високо и може да коригира природата, то ние жестоко се лъжем и правим грешки, които сетне скъпо изкупуваме. Човек не може да бъде по-умен от природата, защото неговият ум, неговото съзнание, са една малка, микроскопична частица от ума, от съзнанието на природата.
към текста >>
Ако ний не познаваме разумността и съзнателната
целесъобразност
на природата, то ний никога не ще я разберем, никога не ще научим нейния език.
314, 15.11.1943, с. 1. Великата Майка на живота, великата Учителка на всички живи същества - Природата, има свой собствен език, с който винаги ни говори и ни възпитава и който понякога е тих, едва чут, а понякога е мощен и страшен като развилняла се буря. Природата е разумна и съзнателна. Всички нейни действия са целесъобразни. Пред нея стои една велика цел - и всички нейни .добри" или „зли", „важни" и „маловажни" явления и действия не са нищо друго, освен отделни, съзнателно и разумно насочени стъпки към тази, именно цел.
Ако ний не познаваме разумността и съзнателната
целесъобразност
на природата, то ний никога не ще я разберем, никога не ще научим нейния език.
Ако във всички нейни действия ние виждаме само сляпото механическо стълкновение и взаимодействие на несъзнателни, лишени от разум сили, то ние никога няма да разберем какво нещо е всъщност живота. Ако ний смятаме, че това, което нашият ум измисли (понеже ние сме съзнателни и разумни) стои по-високо и може да коригира природата, то ние жестоко се лъжем и правим грешки, които сетне скъпо изкупуваме. Човек не може да бъде по-умен от природата, защото неговият ум, неговото съзнание, са една малка, микроскопична частица от ума, от съзнанието на природата. А частта никога не може да бъде по-голяма и да стои по-високо от цялото. Това, което е природно, то е Божествено.
към текста >>
23.
1.13. Псалом 53. Заповедта на Учителя.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Има
целесъобразност
навсякъде в Природата - Има Бог!
Има Велик План, Велико Ръководство, има Велико всеобгръщащо Съзнание в Света. Има Велика Красота: има цветя, има небеса. има способност за жертва, има сърца, които могат да обичат! Да затворим ли очите си, да потънем ли в мрак, да ослепеем ли, за да не ги виждаме? ... Има Велика Любов във Вселената - има Бог!
Има
целесъобразност
навсякъде в Природата - Има Бог!
Има велик, безкраен, безсмъртен, разумно устроен живот - има Бог! Има цел, смисъл, красота, хармония, има МЪДРОСТ в живота, има предвидено, запланувано от милиони, от милиарди години, всичко нужно за правилното развитие на човека, на живота - значи има Бог!... Такъв Бог наистина има! Бог - Велика Разумност, Бог - Велика Любов, Бог - Велик Промисъл, Бог - източник на Великия живот, на Великата Красота, на Великата Любов - такъв Бог наистина има! - Такъв Бог наистина съществува!
към текста >>
24.
5.2. Има бъдеще!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Когато, достатъчно е само да споменем названието на новата наука, Бионика, за да разберем, че този план, тази цел, тази разумност, тази съзнателност в процесите на природата, тази
целесъобразност
, тази велика наука, съществуват, и то - безкрайно, по-велики, по-съвършени и могъщи в сравнение с всичко човешко, в сравнение с всичко, което човек може да си въобрази.
Ние сме малки частици от Божието Всеединство. Животът на Бога изпълва телата ни, душите ни, сърцата ни. Бог е единствената велика, всеобхватна, непреходна Реалност, Всичко друго е временно съществуващо, временна проява на Бога във време и пространство - безкрайното Божие творчество, на което е съдено отново да се върне някога в своя Първоизточник. Да не вярваш в Бога - значи да не вярваш в живота, във Великата Разумност, която е създала този живот, която е създала всичко; да не вярваш в Бога, това значи да не вярваш в доброто, в истината, в любовта; да не вярваш в Бога. това значи да отречеш всякакъв смисъл, всякакъв Разум, всякаква хармония, план, цел - във Вселената, в живия организъм, в човека, в безграничния живот.
Когато, достатъчно е само да споменем названието на новата наука, Бионика, за да разберем, че този план, тази цел, тази разумност, тази съзнателност в процесите на природата, тази
целесъобразност
, тази велика наука, съществуват, и то - безкрайно, по-велики, по-съвършени и могъщи в сравнение с всичко човешко, в сравнение с всичко, което човек може да си въобрази.
Достатъчен е един-единствен съзнателен поглед към Безкрайността, за да разберем, колко сме смешни и жалки с нашите претенции за материалистическо и механистично обяснение на великата действителност, която е пред очите на всички. Да не вярваш в Бога - това значи да престанеш да мислиш, да престанеш да виждаш, да престанеш да чувствуваш -да затвориш съзнателно очите си, ума си, съзнанието си, за безкрайно великата Разумност, която прониква всичко в света, която е написана, изразена ясно, очебийно, върху всеки листец, върху всяко растение, върху всяко плодно дърво, върху всяко животно, всеки човек, всяко същество, върху всичко което ни заобикаля, тук, близо до нас, и в безкрайните далечини, върху всичко видимо и невидимо, което съществува. Да не вярваш в Бога - това значи да се отречеш от способността си да мислиш, да виждаш, да разбираш; да се отречеш от себе си, да ослепееш духовно - да ослепееш със страшната, много по-страшна, по-опасна от физическата слепота - слепотата на тия, които не виждат Великата Разумност, великата Любов, великата Истина на живота. А това не би сторил никой разумен, съзнателен, мислящ човек, ако не беше огромната, страшна хипноза на невидимите тъмни сили, които действуват с всички средства върху съзнанието на хората, които са си поставили за задача да държат в мрак, в незнание, в заблуда човечеството, да го отдалечат от Бога, за да могат по-лесно да го тласнат към гибелта. Но близък е вече края на тъмнината, на лъжата, на омразата, на безверието, на злото.
към текста >>
25.
Карма
,
1. Що е окултизъм?
,
ТОМ 30
Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и
целесъобразността
, който действуват в природата.
Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си”, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота - в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко - от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи!
Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и
целесъобразността
, който действуват в природата.
И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят, че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност.
към текста >>
Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и
целесъобразност
!
И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота - в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко - от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят, че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство!
Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и
целесъобразност
!
Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си.
към текста >>
И тъй, безграничната мъдрост и
целесъобразност
, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност.
Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят, че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
И тъй, безграничната мъдрост и
целесъобразност
, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност.
Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар човек да не е сам творец на основния капитал, с който разполага - Божествения Дух, който го ръководи отвътре, и дарбите и способностите, придобити при неговата дейност, все пак нему е дадено право и възможност да работи с тоя капитал.
към текста >>
Те предвиждат и лоши” и „добри” условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и
целесъобразност
, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека.
И доброто, практикувано и опитвано дълго време, става вече неделимо и ненарушимо за човешкото съзнание. Външните условия и възможности за проява, които ний намираме в даден живот, също така се дължат на нашата дейност в миналите ни животи. Тук му е мястото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност на закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от човека същества, наречени в окултната литература „господари на карма". Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимост от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т.н., при които той ще трябва да се прояви и които са в причинна зависимост с неговите минали животи. Те стесняват или разширяват кръга на човешката дейност, в зависимост от това, как човек се е проявил в миналото.
Те предвиждат и лоши” и „добри” условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и
целесъобразност
, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека.
Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство. Само богатата и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма, му дава възможност да почне да различава доброто от злото, полезното от вредното и така го затвърдява в правия път на живота. Човек се учи преди всичко, ако не и единствено, от своята опитност. Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи. Въпросът за човешката карма е извънредно сложен и не може по никой начин да бъде осветлен всестранно в тия няколко страници.
към текста >>
26.
Бог
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
Разумността и
целесъобразността
, които са сложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога.
За разумния и съзнателен човек такъв въпрос не съществува, защото самия негов живот е доказателство, е изявление на Божието съществуване. Всяка билка, всяко камъче, всяко растение и животно, представляват абсолютно, пълно доказателство за Бога. Цялата природа ни говори само за Бога. И най-дребното, и най-незначителното нещо във Вселената е изпълнено и осветено от Божието присъствие. Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата любов.
Разумността и
целесъобразността
, които са сложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога.
Какво е нашето отношение към Бога? - Такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло към нас. Ние наистина „в Него живеем, движим се и съществуваме". Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем Бога и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот. Но, както клетките на нашето тяло, макар и да нямат пълна, съзнателна представа за нас като физическо и духовно цяло, все пак, знаят своето място и изпълняват своята длъжност в човешкия организъм, също така и човек, макар и да не може напълно да познае Бога, трябва да знае своето място и да изпълнява своята длъжност към Цялото, към Него.
към текста >>
НАГОРЕ